Джани Родари учителят който ни показа революцията на фантазията

100 години след рождението на писателя, донесъл един приказен свят в училище и спомените на негова ученичка

  • Трансформирайте всичко      

  • Мечтайте нашироко.       

  • И не се страхувайте да грешите.  ​

(Джани Родари заобиколен от деца 1979 г)

Училище Пичинини изглеждаше далеч, далеч, отвъд предградията. Само улица Тибуртина стигаше до там. Всичко останало беше заобиколено от необработваеми ливади - сухи през лятото, кални през зимата. Преминаването през тях всяка сутрин изглеждаше като допълнително наказание; добавено към нещастията и сривовете, които в този период преследваха семейството ми, което наскоро се беше завърнало в Рим. Нетърпимостта не се смекчаваше и в класната стая; пети клас, посещаван от дъщерите на работници и безработни, в чиито лица, жестове, думи бяха врязани трудностите, мъките, злоупотребите, които ежедневно понасяха навън. 

 

Учителката даваше всичко от себе си. Но усилията ѝ не биваха възнаградени. От време на време губеше търпение - някой шамар отлетяваше. Беше все още само октомври и положението изглеждаше в застой. Един ден пристигна нов учител или по-скоро асистент учител, който трябваше да помага. Той беше дребен, малко срамежлив човек. Не повишаваше глас и често се усмихваше. При все това той беше непреклонен. 

 

За кратко време всичко беше революционализирано. Класната стая се промени, атмосферата се промени и ние се променихме. Часовете минаваха бързо един след друг. Всъщност оставахме в училище дори следобед. Ангажиментите ни се бяха умножили и ние, преди това толкова бурни и недоброжелателни, накрая бяхме дори изпълнени с ентусиазъм. Неусетно училището се превърна в омагьосан свят.

 

Но това не беше приказка - беше една утопия. И бяхме открили, че ние сме главните герои. От нас зависеше да се подготвим и предвидим всичко с усърдие и въображение. Това ни накара да разберем за няколко дни новият ни учител Джани Родари. Бързо се измъкнахме от тъжната и пасивна роля на ученички, забравяйки потискащо римско предградие.

Всяка от нас имаше задача в тази малка, голяма трансформация. Не че бяхме спрели да изучаваме история, география, аритметика. Напротив! Правехме го с нова страст и изследователски плам.

 

Каква можеше да бъде моята роля! Освен че бях най-малката, се чувствах толкова чужда и отхвърлена. Родари ми определи две роли. Бях пощальонът на класа. Сортирах писмата, които всеки отправяше към учителя, но и към някоя съученичка, за да говори за себе си, да изпусне напрежението, да се оплаче, да сподели. По този начин можеха да бъдат преодолени малки търкания и безполезни недоразумения. Нямаше нищо, което да попречи на писането на писма до реални или измислени, съществуващи или въображаеми герои.

 

Освен че играех тази роля, почти интерпретативна и психоаналитична (много писма се прочитаха и коментираха заедно), аз бях „окото на света“. Така ме нарече учителят Родари. Не всички мои съученички имаха достъп до вестници. Аз можех да си ги доставя от вкъщи или от роднини, които не живееха далеч. „L'Unità“, „Paese sera“, понякога „Il Messaggero“. Накратко, това което можех да намеря. Аз отговарях за новините, които идваха от чужбина. Всяка сутрин носех изрезки от вестници и ги залепях върху големи кашони. Те бяха нашата стена вестник. Разбрах, че йерархията е важна. Затова излагах всичко, свързано с войната във Виетнам, която намирах за дълбоко несправедлива. Поне 30 минути от часа бяха посветени на обсъждането на тези новини.

Това бяха последните месеци на 1965 г. Всички имахме проблеми от всякакъв вид, които ни чакаха отвън. Можехме да се поддадем, да се огънем.

Учителят ни научи да вдигнем поглед нагоре, да погледнем на ситуацията си от по-широка перспектива, разглеждайки всичко, което се случва около нас и в света.

И така, «като мечтаехме нашироко», както той повтаряше, решихме да издадем собствен вестник, използвайки училищния мимеограф. Правехме истинска редакционна среща. Статии и идеи не липсваха. И въпреки това Родари не изглеждаше доволен. Трябваше да се осмелим повече. Същите тези леки крила, които ни вдигнаха в небето на въображаемото, трябваше да ни тласнат да опознаем и изследваме една реалност толкова близка, че може би бихме предпочели да я заличим. Валеше от предложения. Но Родари поклащаше глава.

 

На мен ми хрумна идея, която можеше да изглежда странна. Недалеч имаше голяма фабрика - Фиорентини. Минавахме оттам, за да се приберем вкъщи, когато избирахме най-дългия, но лесен път. Защо да не интервюираме работниците? Да ги изчакаме след смяната им? Да разберем какви са техните страхове, тревоги, борби? Отидохме там една група. Все още помня изумения и доволен поглед на работниците пред онези наистина оригинални момичета, импровизирани журналистки, които взимаха толкова насериозно ролята си.

 

Списанието имаше голям успех. Дори един груб инспектор, дошъл отвън, ни поздрави. По този повод Родари пожела да му покаже как се научихме да си играем с грешките.

Защото, разбира се, в онзи труден клас имаше много такива грешки. По-късно намерих следа от някои от тях в книгите му. Сама по себе си грешката не бе гледана с лошо око. Грешката и нарушението са почти синоними. И така може да възникне поетично нарушение. Харесвахме страната с „без“ опред, тази на „без-оръдие“, която отменя войната, вместо да я води, и с “без-закачалка“, която не се използва за закачане на дрехи, а за откачването им, когато е необходимо. Това е страната, в която за децата, които имат нужда, палтата са безплатни, като въздуха и водата.

Празниците наближаваха. Бедността беше лош призрак, който обикаляше неудържим в това училище. Нищо не изглеждаше по-химерно от приготвянето на подаръци. Родари ни каза да донесем каквото можем от вкъщи. Моята съученчка по чин пристигна с парче бял чаршаф. Засмяхме се - не без горчивина.

Какво искаше да направи с него? Учителят се намръщи и ни порица. Всичко можеше да се трансформира, всичко можеше да се поправи. Парчето чаршаф се превърна в разкошна роза. Нямаше друга толкова красива, защото тази имаше аурата на избавлението.

(Джани Родари с деца.)

По време на празниците чичо ми Армандо, който винаги ме подтикваше да чета, ми даде „Синята стрела“. Все още пазя оригиналното издание с неговото посвещение. Тогава забравих за книгата, защото ми се стори странно и неразбираемо, че моят учител Джани Родари пише и за други деца. Прочетох я много по-късно. И открих голяма част от неговото учение в онази единствена история на играчките, които в нощта на Богоявление избягват от магазина и се качват на електрически влак, синята стрелка, за да стигнат до децата, които не могат да си ги купят.

 

Сред тях са и Трите Марионетки, които тракат със зъби толкова силно, че не позволяват на другите в купето да спят. «Но няма ли да ни оставите на мира? Сърце нямате ли ?», питат другите играчки. «Не, ние нямаме сърце», казват Трите Марионетки. «Направени сме от дърво и папие-маше; ако имахме сърце, нямаше да ни е толкова студено.» От кутията с пастели проблясва червено - три щрихи, и сърцето е готово. «След няколко минути почувстваха дори ушите си топли, дори ръцете и краката, тоест най-отдалечените от сърцето части, където студът се забавляваше, измъчвайки бедните хора.»

 

Изпитите минаха сравнително добре за всички. Вече съжалявахме за онова училище на улица Тибуртина, което преди ни се струваше най-пустото място в света. «Тя ще учи история! Или философия! Или може би ще стане журналистка. Да не искате да избере математика? ». Това са последните думи на Родари, които помня. По време на моите университетски години в Германия изучавах, почти случайно, Новалис, онзи поет и философ, когото Родари много обичаше и който го бе вдъхновил със своята „фантастика“.

 

От моя учител научих, в рамките на своите възможности, какво е силата на нарушението, необходимостта от утопия, ценността на съпротивата и бунта, ангажимента да променим света.

 

Източник: L’Espresso - „Grazie Gianni Rodari, il maestro che ci ha insegnato la rivoluzione della fantasia“ от Донатела Ди Чезаре / 29 януари 2020 г.

LOGO La Zanzara Lab Laboratorio di teatro

Laboratorio di Teatro

La Zanzara Lab

e-mail: lazanzaralab@gmail.com

Mob Bg: +359 886 612 917

Mob It:  +39 3478858699

ЛАБОРАТОРИЯ

ИНФО

  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro
  • LaZanzaraLab Laboratorio di teatro